Светите Тайнства

 

   В Християнската църква тайнствата са седем, като този брой е строго определен.

   Това са тайнствата:

1. Кръщение
2. Миропомазване
3. Изповед
4. Евхаристия
5. Свещенство
6. Брак (Венчание)
7. Елеосвещение

   Тайнствата (на лат. sacramentia) са свещенодействия, които под видими знаци дават на вярващия невидимо Божията благодат. Всяко тайнство има две страни: видима (или външна), и невидима (вътрешна).

   Към видимата страна спадат: веществото, което се употребява (например при Кръщението водата), думите, които се произнасят.

   Невидимата страна е възприемане на благодатните дарове на Св. Дух, които са различни за всяко тайнство. Така при кръщението детето се приобщава към християнството.

   Някои от тайнствата не могат да се повтарят в живота на човека. Това са Кръщение, Миропомазване и Свещенство.

 

Кръщенето:

   Кръщенето е първото тайнство, което приобщава към християнството всеки човек, пожелал да влезе в редиците на вярващите.

   Кръщението се извършва от свещеник като кръщаемият се потопява три пъти в купела със свещена вода в името на Отца, Сина и Св.Дух. Кръстеният младенец се очиства от греха на родителите си, а ако е възрастен - от първородният грях и от греховете, натрупани до кръщенето.

   Преди потопяването във водата свещеникът миропомазва кръщавания, като прави малки кръстчета на челото, гърдите и ръцете му с осветен елей. Така се освещават ума, чувствата и волята му.

   Кърпата, с която се поема кръщелника, символизира полученото вече опрощение на греховете. Кръстът, който свещеникът полага върху кръщаемия показва, че той трябва да приема всички изпитания с търпение към Христос. Трикратното обикаляне около купела изразява радостта от съединението с вярата. Отрязването на косите на новопокръстения означава, че той става раб Божи. Запалените свещи, които всички присъстващи държат, са символ на божието просвещение.

   Тайнството Кръщение се извършва само веднъж и затова е неповторимо като раждането на човека.

   Особено важен е изборът на този, който ще въведе новия християнин във вярата. Той става негов кръстник и започва да се счита за духовен баща на детето. Заедно с родителите той се грижи за кръщелника си и се задължава да го напътства в праведен живот. Желаещите да бъдат кръстници трябва да са кръстени. Тяхна е задачата да носят голяма кърпа и чаршафче, бельо за новопокръстеното дете, кърпа за лице и сапун за извършване на ритуала. 

   Кръстникът подарява на кръщелника си малко златно кръстче, което се освещава по време на ритуала и се носи цял живот като символ на христовата вяра.